Предизвикателство пред медицината ще бъде „дългата COVID опашка“
/проф. д-р Яна Симова, Изпълнителен директор на БКИ/

Какво означава „пост-COVID-синдром”?

Обикновено симптомите на COVID-19 отзвучават до 4 седмици от началото на заболяването – т. нар. фаза на „остър COVID-19“. Ако оплакванията продължат и след четвъртата седмица (или се появят отново), вече говорим за т.нар. „дълъг COVID-19“. Самият „дълъг COVID-19“ се дели на два периода: от 4-та до 12-та седмица е „продължително симптоматичен COVID-19“, а след 12-та седмица говорим за „пост-COVID-19 синдром“. Той включва симптоми като задух, лесна уморяемост, продължаваща кашлица, ставни болки и болки в мускулите, сърдечносъдови оплаквания, нарушение в бъбречните и чернодробни показатели, депресия, мозъчна мъгла и дори косопад. Наскоро се появиха доказателства за регистрирани случаи, когато симпомите не отшумяват дори 6 месеца след излекуването.

Резултатите до момента показват категорично, че вирусът засяга жизненоважни органи като мозъка, сърцето, белия дроб. А Центърът за превенция и контрол на заболяванията в САЩ допълва този списък още с психиатрични и дерматологични последици. Опитът на БКИ показва как точно се засягат тези органи – като се увреждат и променят малките им съдове. SARS-CoV-2 може да проникне в ендотелните клетки на съдовете – тези най-вътрешни, деликатни клетки, и да ги увреди. Освен че са ключов фактор за еластичността на съдовете, те имат рецептори, позволяващи навлизането на вируса в тях. Когато се увредят, те не могат да изпълняват правилно своите функции, съдовете се запушват и това възпрепятства обмяната на кислород и хранителни вещества с клетките на органите.

Симптоми

„Умората ми не прилича на нищо, което съм изпитвал досега“

Независимо от тежестта на протичане на заболяването, при някои преболедували се наблюдават промени до 6 месец след заразяване. Най-често пациентите се оплакват от умора, задух, кашлица, мускулни и ставни болки, загуба на обоняние. Пациентите с по-тежко протичане остават с имунен дисбаланс и повишен риск за инжектиране с други патогени. Боледувалите за дълъг период от време са нетрудоспособни, освен с физически дефицит – така наречен синдром на хронична умора, те остават дълго време и емоционално нестабилни. Остатъчната симптоматика зависи от много фактори – възраст, наличие на дихателна недостатъчност, продължителност на  болничния престой. Някои автори приемат за остър „пост-COVID- синдром“ наличието на оплаквания повече от три седмици след началото на болестта, а хроничен „пост-COVID- синдром“ – симптоматика след повече от 12 седмици.

Все повече в медицинската общност се налага мнението, че COVID-19 не е само респираторна болест, а системно заболяване, което изисква сериозно наблюдение. Всеки пети преболедувал има симптоми на „пост-COVID-синдром“.

Белодробни

д-р Радка Александрова, д.м., пулмолог в Медицински Център Европейска Кардиология – София. С богат опит в лечението на астма, ХОББ и проследяване на пациенти, прекарали COVID-19:

„Пост-COVID-синдром“ е резултат от структурни и функционални промени в различни органи и системи. Белият дроб – прицелен орган на вируса – e засегнат от тежък алвеолит, ендотелна увреда на съдовете с микротромбоемболизъм, вторична бактериална инфекция. Три месеца след боледуването все още се наблюдават рентгенови промени – огнищна фиброза и интерстициални уплътнения. За прецизното им диагностициране е необходимо извършване на КАТ на бял дроб. Други важни показатели за проследяване на този синдром е извършване на функционално изследване на дишането, при необходимост изследване на дифузионния капацитет, както плетизмография.”

Кардиологични

проф. д-р Яна Симова е Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на БКИ, Началник на Отделението по кардиология в МБАЛ „Сърце и Мозък“ Плевен. Ръководител на научноизследователската група „Пост-COVID-синдром“ и главен изследовател и медицински ръководител на Националната диагностична и лечебна кампания „Живот след COVID“

„Когато COVID-инфекцията поразява белите дробове, сърцето е принудено да работи на по-високи обороти, за да навакса недостига на кислород в кръвта. Това води до сръхнатоварване на сърдечния мускул – особено опасно при хора със сърдечносъдови заболявания, диабет и хипертония. Белодробните увреждания са сериозна предпоставка за кардиологични пост-COVID последици.

Най-честите сърдечни оплаквания са свързани с ритъмни и проводни нарушения; следва дестабилизиране на артериалното налягане; дисметаболитните промени, за които пациентите не подозират – вероятно резултат от кортикостероидна терапия или тежък инфекциозен синдром като цяло. Наблюдава се поредица от промени в лабораторните показатели, като започнем от липиден профил и кръвна глюкоза и стигнем до повишените Д-димер и феритин, които често персистират много дълго.

Безсимптомни находки (‚сигнали‘, които пациентите не усещат) също се диагностицират смущаващо често. Такава например е нарушението в деформацията (вътрешното съкращение и работата) на сърдечния мускул.“

Неврологични

проф. д-р Пламен Божинов, д.м., д.м.н.,Началник на Клиниката по неврология в МБАЛ „Сърце и Мозък“ Плевен, член на Съвета на директорите на БКИ, член на Съюза на учените в България, Българското дружество по неврология, зам.-председател на Българското дружество против епилепсия

„В самото начало на пандемията участието на невролозите изглеждаше ненужно. Смяташе се, че вирусът води до тежко респираторно заболяване, често засягащо сърдечносъдовата система, което щади до голяма част мозъка и останалите части на нервната система. Това виждане, обаче, бързо беше променено от редица изследвания на хоспитализирани пациенти, голяма част от които са имали различни неврологични прояви, в това число и промени в психичния статус и остри мозъчносъдови инциденти. Въпреки че в тази обстановка има повече неврологични въпроси, отколкото отговори, честотата на неврологичните усложнения стана причина да бъдат насочени усилия към разбирането на механизмите, отговорни за засягането на нервната система. Освен това, много пациенти с хронични неврологични заболявания се смятат за рискови за коронавирусна инфекция, следователно наблюдението и лечението им трява да се адаптира към настоящата ситуация.

Симптоматиката може да бъде както от страна на централната нервна система (главоболие, замайване, мозъчно-съдова болест, нарушено съзнание, транс­верзален миелит, енцефалопатия и енцефалит, епилепсия, атаксия), така и от страна на периферната нервна система (хипогеузия, хипоосмия, невралгия, синдром на Guillan-Barre, миопатия). Увреждането на нервната тъкан е провокирано най-вероятно по два основни механизма – хипоксична енцефалопатия и имунно медиирана увреда на нервна система.

COVID-19 и инсулт: Точната честота и рисковите фактори за исхемични мозъчни инсулти при пациенти с COVID-инфекция, остава все още недостатъчно изяснена. Механизмите биват многобройни, като основен двигател може да се подчертае медиираната от вируса цитокинова буря и нарушенията в коагулацията, доказани от повишените стойности на Д-димера и тромбоцитите, както и придружаващите сърдечни усложнения, които водят до последващи емболични инциденти. Парадоксално на очакваните усложнения, свързани с вируса, в световен мащаб се отчита намаляване на честотата на инсултите.

COVID-19 и множествена склероза: Появата на COVID-инфекция при пациенти с диагоза множествена склероза, независимо дали провеждат лечение, или не е теоретично рискова. От друга страна, множествената склероза не е заболяване, което отслабва имунната система.

Едно от най-тежките възможни усложнения е Синромът на Гилен-Баре, което представлява една прогресираща за часове или дни парализа, започваща с изтръпване и слабост в стъпалата и долните крайници и невъзможност за движение и ходене. Заболяването има бавно или бързо прогресиращ ход, като пълзи нагоре и обхваща цялата мускулатура, включително дихателната и лицевата. Ако не се вземат навременни мерки, спира дишането и пациентът, макар и в пълно съзнание, не може да живее без помощта на дихателен апарат.

За щастие, повечето усложнения на нервната система не са тежки или фатални. Голяма част от пациентите изпитват силна тревога, оплакват са от нарушение на равновесието, шум в ушите, главоболие или нарушения на паметта. Засега все пак се счита, че няма пряка връзка между тежестта на COVID-инфекцията и опасността от неврологични усложнения. Не трябва да забравяме обаче, че Пост-COVID-синдромът може да крие изненади и месеци след преболедуването и към всеки отделен случай трябва да се подхожда индивидуално.

Психологически

Анета Мишева, доктор по психология в СБАЛК Велико Търново:

„Преките и косвени психологически и социални ефекти от пандемията от COVID-19 вече са широкоразпространени. Очаква се те да засегнат психичното здраве сега и за в бъдеще на групи от хора, със или без психично заболяване. Възможно е повишаването на симптомите на тревожност да са като приспособителна реакция в отговор на стреса, както и като психични заболявания от спектъра на тревожните разстройства и депресиите и увреждащото поведение (злоуротреба с алкохол, психоактивни вещества, хазарт и самоубийства). Доказано е, че самотата и изолацията по принцип са силно свързани с тревожността, депресията и самонараняващото поведение през целия живот на индивида и се приемат като рискови фактори за психичнито здраве по време и след наложената карантина.

Скорошно изследване, публикувано в Lancet Psychiatry, установи, че рискът от тревожни разстройства се увеличава след COVID-19. Приведени са сериозни научни доказателства, че 1 на всеки 5 пациенти с диагноза COVID-19 в рамките на първите три месеца е диагностициран с психично разстройство като тревожност, депресия или безсъние. Хората, възстановяващи се от COVID-19, са били два пъти по-склонни да се разболеят от психично разстройство, в сравнение с лицата, боледуващи от грип. Освен това е установено, че  хоспитализираните пациенти с COVID-19 по-често са диагностицирани с психични разстройства. Те за дълго време са склонни да изпитват безпокойство, страх, тъга и мъчително чувство на изолация. Някои преболедували споделят за проблеми със съня и/или сънуване на  мъчителни сънища, в които болезнено преживяват, че не могат да дишат, че се завръщат в интензивното отделение и че ще умрат. Боледуващите от COVID-19 имат страхове и за близките си хора от това, че и те ще се разболеят или че могат да умрат. По-младите пациенти проявяват по-често разочарование, че оздравяват бавно и продължително. Липсата на предишен опит от тежко боледуване при тях превръща болестта и оздравяването в стресова реакция и се преживява мъчително.

След преболедуване от COVID-19  не са редки и когнитивните промени, като се наблюдават нарушения с паметта и вниманието като забравяне и по-трудна концентрация за извършване на определена дейност.“

Живот след COVID – кампания на БКИ

През септември 2020 г. БКИ постави началото на безпрецедентна за България безплатна безсрочна скринингова кампания за проследяване на пациенти, преживели COVID инфекцията – „Живот след COVID“. Мултидисциплинарните екипи на БКИ продължават да събират и обработват информацията, получена от всеки един преглед, като резултатите провокираха интереса на авторитетни научни издания.

Още по темата:

Проф. Яна Симова: Около 125 000 пациенти у нас се борят с постковид синдрома

БКИ изрази готовност за публично-частно партньорство в полза на пациентите, преболедували COVID-19

СЗО смята, че дългият COVID може се дължи на персистиране на вируса в организма