Клиничната лаборатория в МЦ ,Сърце и Мозък‘ София извършва медицински изследвания за лабораторна диагностика, като осигурява коректно, качествено и бързо обслужване на пациентите. Лабораторията разполага със съвременно оборудване и висококачествени консумативи и е сертифицирана за участие в национална система за външна оценка на качеството на клиничните лаборатории – НСВОК. Лабораторията има сключен договор с НЗОК.

Тук се извършват изследвания за лабораторна диагностика по следните направления:

Хематология

• ПКК: Пълна кръвна картина (18 показателя) с диференциално броене
• Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ)

Коагулация

• Протромбиново време (при пациенти на антикоагулантна терапия)
• Д-димер

Клинична химия: биохимични изследвания от кръвни проби

• Глюкоза (Glucose)
• АсАТ (GOT; AST)
• АлАТ (GPT; ALT)
• ГГТ (GGT)
• Общ холестерол (Total Cholesterol)
• HDL-холестерол (HDL-Cholesterol)
• LDL-холестерол (LDL-Cholesterol)
• Триглицериди (Triglycerides)
• Креатинин (Creatinine)
• Пикочна киселина (Uric acid)
• Урея (Urea), BUN
• глюкозен профил трикратено, разгънат в деня
• глюкозен профил трикратно, разгънат за 120 минути, след обременяване с глюкозен разтвор
• гликиран белтък: гликиран хемоглобин (HbA1C)

Хормонални изследвания

Туморни маркери

Вирусология и имунология

Уринен анализ – качествен и количествен

Всяко изследване има определени изисквания, които е важно да бъдат спазени от пациента:

1. Биохимия

Необходимо е биохимичното изследване да бъде извършено при стандартни условия – сутрин на гладно и жадно (след осигуряване на 12-часово гладуване през нощните часове или минимум 2 часа след последното хранене) и 24-часово изключване приема на алкохол. Също така е необходимо въздържане от употреба на кафе и цигари преди вземане на пробата.

 2. Урина

Подходяща за изследване е средна порция на първата сутрешна урина или, по изключение, урина, отделена поне три часа след последното уриниране. Пробата се взима след стриктен тоалет на външните гениталии с вода и сапун.

3. Кръв

Кръвните тестове са стандартна част от превантивните грижи, рутинното и профилактичното здравеопазване. Лекарят често назначава кръвен тест преди или след физическия преглед, за да разполага с резултатите от пълна кръвна картина. Кръвни тестове също така могат да бъдат назначени за оценка на специфични състояния. По време на рутинен физически преглед лекарят може да назначи един от следните тестове:

Пълна кръвна картина, ПКК (complete blood count, CBC)

Изследването на пълна кръвна картина, ПКК (complete blood count, CBC) е един от най-често използваните кръвни тестове в медицинската практика, като предоставя много важна информация за клетките, циркулиращи в кръвта на човек. Кръвта съдържа 3 вида клетки – червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити) – разположени в течна част, наречена плазма. Кръвните клетки се произвеждат и узряват предимно в костния мозък, след което преминават в периферната кръв. Изследването обикновено се извършва, като се използват автоматични кръвни анализатори, които определят различни параметри, включително броя на клетките в кръвта, както и други специфични характеристики на някои от клетките.

Бели кръвни клетки (левкоцити, WBC)

Белите кръвни клетки имат бариерно-защитна роля срещу бактериални и вирусни причинители. Когато е налице бактериална инфекция, броят на белите кръвни клетки се повишава много бързо.

Червени кръвни клетки (еритроцити, RBC)

Еритроцитите се произвеждат в костния мозък и когато узреят, се освобождават в кръвообращението. Средната продължителност на живота на червените кръвни клетки е 120 дни, поради което костният мозък трябва непрекъснато да произвежда нови еритроцити, чрез които да замести остарелите, или тези, които се губят при кървене. Еритроцитите и съдържащият се в тях хемоглобин (Hb) участват в пренасянето на кислород от белите дробове до тъканите, както и на въглероден диоксид от тъканите до белия дроб.

Хемоглобин (Hb или Hbg)

Хемоглобинът е желязосъдържащ белтък в еритроцитите, на който се дължи характерният им червен цвят. С помощта на хемоглобина червените кръвни клетки се свързват с кислорода в белите дробове и го пренасят до тъканите и органите в тялото, а също така транспортират въглероден диоксид от тъкани и органите към белите дробове

Тромбоцити (кръвни плочки, PLT)

Тромбоцитите са най-малките по размер кръвни клетки и имат важна роля в процеса на кръвосъсирване. Ниските нива на тромбоцити са свързани с повишен риск от кървене и лесно образуване на синини по кожата. Повишеният брой на тромбоцитите е свързан с риск от повишено съсирване (тромбоза) или до прекомерно кървене, ако тромбоцитите не функционират нормално.

С-реактивният протеин (CRP)

С-реактивният протеин (CRP) е цикличен, острофазов протеин, синтезиран от черния дроб при наличието на възпаление. Той се използва като надежден маркер на възпаление в организма. Алтернативен маркер е СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите). Разликата е, че CRP е по-чувствителен и точен показател от СУЕ при вече настъпилата остра възпалителна фаза. Въпреки когато нивата на CRP са повишени, нивата на СУЕ може да са в норма.

Повишение на стойностите на CRP се наблюдава в следните случаи:

• при възпаление– бактериални, вирусни, гъбични инфекции; след инфаркт и след операции;
• когато има системни възпалителни заболявания – например ревматоиден артрит;
• при алергични реакции;
• в последното тримесечие на бременността.

Простатно-специфичен антиген (PSA)

ПСА, известен още като туморен маркер за простатата, е кръвен тест, който може да алармира за проблеми в простатата и така да помогне за вземането на мерки по-рано и по-бързо. Простатно-специфичният антиген представлява протеин, който се произвежда от клетките на простатата. В малки количества ПСА попада в кръвта, където може да бъде измерен чрез кръвна проба.

Нормалните стойности на ПСА са от 0 до 4 ng/ml, но когато има проблем с простатата, неговите стойности се повишават. Такива проблеми могат да бъдат: възпаления, силно увеличен размер на простатата и други. Точно по тази причина, ако имате повишени стойности на ПСА, не трябва да се притеснявате – това не означава автоматично рак на простатата. Необходимо е да се направи пълен урологичен преглед, за да се установи точната причина за увеличение на маркера. Простатният специфичен антиген се използва като скринингов метод за ранно диагностициране на рака на простатата. Диагностичната му стойност се повишава в комбинация с ректално туширане, простатна кисела фосфатаза (ПКФ), трансректална ехография и биопсия на простатната жлеза. Нивото на простатния специфичен антиген в кръвта често е повишено при мъже с рак на простатата. Освен при простатен карцином, повишени стойности на ПСА се установяват и при възпаление на простатната жлеза (простатит), доброкачествена простатна хиперплазия (аденом на простатата).

За да се избегнат фалшиво положителни резултати, се препоръчва изследването на ПСА да се провежда преди или 10 дни след урологични манипулации, които водят до повишаване на ПСА. Повишените нива на простатният специфичен антиген не винаги означават рак на простатата. От друга страна нормалните стойности на ПСА в кръвта не изключват вероятността за наличие на простатен карцином. При мъже от 50 до 70-годишна възраст се препоръчва скринингово изследване на ПСА през две години.

ТSH/ТСХ (Тиреостимулиращ хормон)

Тиреостимулиращият хормон (TSH, тиреотропин) се произвежда от базофили клетки от предната част на хипофизата и има циркадианна (денонощна) ритмичност на освобождаване, контролирана от TSH-освобождаващия хормон, произвеждан от хипоталамуса.

Определянето на тиреостимулиращ хормон е първоначалният тест за диагностициране на болестите на щитовидната жлеза. Дори малки промени в концентрацията на хормоните на щитовидната жлеза, предизвикват обратна (много по-изразена) промяна в концентрацията на TSH. Следователно тиреостимулиращият хормон е много специфичен и чувствителен параметър за контрола на функцията на щитовидната жлеза, но също така и за откриването и изключването на заболяванията на оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза. Определянето на TSH е полезно при проследяване на ефекта от лечението при пациенти с хипотиреоидизъм: ниски нива се откриват при прекалено високи дози на заместители на тиреоидни хормони.

Нормалните стойности на тиреостимулиращият хормон говорят за балансирано лечение. Препоръки за изследване на TSH – диагностика на нарушенията на щитовидната жлеза.

Гликиран хемоглобин (HbA1c)

Чрез изследването на нивата на глюкоза в кръвта е възможност да се определи моментният метаболизъм на въглехидратите в тялото. Определянето на нивата на гликирания хемоглобин (HbA1c) дава информация за гликемичния статус на пациента ретроспективно (между 8-12 седмици назад).

Вашият лекар може да назначи изследването на HbA1c поради няколко основни причини:

• Ако имате отклонения в нивата на кръвната глюкоза на гладно (нарушена гликемия на гладно) или при провеждане на орален глюкозотолерантен тест (изследване на нивата на кръвната захар след определен прием на глюкоза в определени часове);
• За диагноза и оценка на вероятността да страдате от преддиабетно състояние като нарушен глюкозен толеранс;
• Като част от процеса на диагностициране на захарен диабет.

Гликираният хемоглобин дава възможност за дългосрочна оценка на резултата от лечението с инсулин при вече доказан инсулинозависим диабет, т.е. дали пациентът поддържа таргетните нива на кръвната захар при тези дози инсулин. Това е т.нар. оценка на гликемичния контрол.

Степента на гликиране се наблюдава в рамките на 120 дни – толкова е животът на еритроцитите, към които се отнася коментираната характеристика. Реално показателят информира за среднодневните стойности на кръвната захар за срок от три месеца. С други думи, HbA1C показва степента на „озахаряване“ в рамките на три месеца. След изтичането на този срок еритроцитите постепенно се обновяват. Новият показател HbA1C ще отразява стойностите на кръвната захар за следващите три месеца, и т.н. Изследването на този показател е жизнено важно за диабетиците, тъй като позволява ефикасен контрол върху болестта и бърза проверка за ефикасността на прилаганото лечение.  Установено е, че нормалните показатели за гликиран хемоглобин са 4 до 5,7%. Това правило е валидно за двата пола, за всяка възраст – включително деца и подрастващи.

_ _ _ _ _ _ _

Получаването на резултатите може да стане на място в медицинския център или по електронен път, при пълна конфиденциалност на направените  изследвания.

Клиничната лаборатория има сключен договор с НЗОК.