Артериална хипертония

Артериалната хипертония (АХ), позната още като „високо кръвно налягане“, е едно от най-често срещаните хронични  заболявания. То настъпва, когато кръвта се движи в артериите под по-голямо налягане от нормалното. Хипертонията обхваща над 20% от населението. В България този процент е дори по-висок. Реалният брой на страдащите от артериална хипертония обаче надвишава статистическите данни. Причината е, често не се възползват от правото си за безплатно лечение и не търсят специализирана помощ.

За България, по данни на Националната лига по хипертония:

• АХ засяга 42.8% от мъжете и 39.7% от жените в активна възраст (между 24 и 65 години)
• Всеки трети хипертоник във възрастта 35-44 години не подозира за заболяването си
• Около половината от тези, които знаят, че имат АХ, не се лекуват
• Сред приемащите антихипертензивна терапия контролът на АХ не е задоволителен при приблизително двама от трима мъже и при всяка втора жена

В медицинската практика артериалната хипертония се дели основно на два вида – първична и вторична хипертония.

Първичната хипертония, наричана още есенциална хипертония или идиопатична хипертония, обхваща над 90% от хипертониците. Факторите, които водят до появата ѝ, могат да бъдат много и разнообразни: стрес; затлъстяване; тютюнопушене; застоял начин на живот; злоупотреба с готварска сол, кафе, алкохол; генетична предразположеност.

При вторичната хипертония повишеното кръвно налягане се появява като симптом на друго заболяване. Нарича се също симптоматична хипертония и се развива най-често при бъбречни заболявания (характерно е по-силно повишение на диастолното кръвно налягане) или ендокринни заболявания (синдром на Cushing, синдром на Conn, Феохромоцитом – тумор на надбъбрека, Тиреотоксикоза – свръхфункция на щитовидната жлеза, прием на хормонални контрацептивни препарати).

Независимо от причината за появата на хипертонията, последиците от нелекуването ѝ могат да бъдат тежки. Увеличава се рискът от инсулт, остър миокарден инфаркт (ОМИ), бъбречна недостатъчност и други заболявания, тъй като високото кръвно налягане кара сърцето да изразходва повече енергия, за да осъществява циркулацията на кръвта в кръвоносните съдове и така изтощава сърдечния мускул.

Диагностицирането на хипертонията става чрез измерване на кръвното налягане. Може да се прилага и апаратна диагностика – ЕКГ, ехокардиография, доплерова ехография. Определянето на кръвното налягане включва измерването на две стойности – систолна и диастолна – които зависят от това дали сърдечният мускул се съкращава (систола), или се отпуска между ударите (диастола). В следващата таблица са представени нормалните и завишени стойности на кръвното налягане.

Класификация на артериалната хипертония според стойностите на Международната асоциация по хипертония за лица на или над 18 годишна възраст.

При поставяне на диагноза „артериална хипертония“ първоначалната стъпка трябва да бъде към промяна в начина на живот (прекратяване на тютюнопушенето, преминаване към диета, активно движение), а при липса на ефект се препоръчва медикаментозно лечение.

Антихипертензивните медикаменти, които се използват за лечение на хипертония са:

• Диуретици (Hydrochlorothiazide, Indapamide, Spironolactone, Furozemide) са група медикаменти, които засилват диурезата (отделянето на урина). Те са разнообразни химични съединения, чието действие се изразява в стимулиране или инхибиране на различни хормони, които регулират отделянето на урина. Те се използват за лечение на отоци от различен произход: при хронична сърдечна недостатъчност, белодробен оток при левокамерна слабост, асцит, мозъчен оток, статични отоци, отоци при тромбози, при травми, отоци предизвикани от медикаментозна терапия с кортикостероиди, адренокортикотропен хормон, фенилбутазон и други лекарствени средства. Прилагат се и за контрол на кръвното налягане при артериална хипертония. В този случай действието им се проявява чрез понижаването на съдържанието на натриевите йони в гладката съдова мускулатура и екскрецията на натрий и вода, което води до понижаване на обема циркулираща кръв в съдовете. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други  медикаменти.
• Бета-блокери (Nebivolol, Metoprolol Succinate, Bisoprolol, Carvedilol) са група медикаменти, които блокират бета-адренорецепторите (рецептори за адреналин), изместват адреналина и прекратяват действито му. Делят се на две групи: кардиоселективни (блокират рецепторите за адреналин само в клетките на сърдечния мускул) и неселективни (повлияват на адренорецепторите във всички тъкани – гладките мускули, дихателните пътища, артериите, бъбреците и други). Бета-блокерите имат способността да понижават кръвното налягане, поради което се прилагат при артериална хипертония. Те повлияват положително на сърдечния ритъм и намаляват консумацията на кислород на сърдечния мускул, което от своя страна обуславя приложението им като терапия за стенокардия, исхемична болест на сърцето, сърдечни аритмии. Помагат за намаляване на смъртността след прекаран инфаркт на миокарда и забавят прогресията на атеросклерозата. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други  медикаменти.
• АCE инхибитори (Lisinopril, Ramipril, Quinapril, Enalapril) са група медикаменти, които проявяват своето действие като блокират (инхибират) ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE). По този начин те остраняват една от причините за поява на високо кръвно налягане, тъй като ангиотензин-конвертиращият ензим регулира превръщането на ангиотензин I в ангиотензин II. Ангиотензин II e мощен вазоконстриктор, т.е. той причинява свиване на кръвоносните съдове, а това води до повишаване на налягането, под чието действие кръвта се движи в тях. Освен при хипертония, АCE инхибиторите се използват при инфаркт на миокарда (намаляват уврежданията на сърцето), диабет (забавят процеса на увреждане на бъбреците в следствие на диабета), сърдечна недостатъчност, превенция на сърдечно-съдови заболявания. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други  медикаменти.
• Ангиотензин  (АТ) рецепторни блокери (сартани) са група медикаменти, които блокират АТ-рецепторите и предотвратяват действието на ангиотензин II върху кръвоносните съдове. По този начин те предизвикват отпускане (разширяване) на кръвоносните съдове, понижаване на кръвното налягане и намаляване на натоварването на сърцето. Те забавят прогресията на атеросклерозата, подобряват ендотелната функция и водят до регресия на левокамерната хипертрофия, като в крайна сметка осъществяват сърдечна, бъбречна и съдова протекция. Такива са Olmesartan, Irbesartan, Telmisartan, Valsartan, Losartan, Candesartan. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други  медикаменти.
• Калциеви антагонисти (Amlodipine, Nifedipine, Verapamil, Diltiazem) са група медикаменти, които още се наричат блокери на калциевите канали. Те възпрепятстват навлизането на калций в клетките на кръвоносните съдове и сърдечния мускул като по този начин предотвратяват стеснението на кръвоносните съдове. Благодарение на това калциевите антагонисти имат антистенокарден (подобряват състоянието при стенокардия) и антихипертензивен (намаляват кръвното налягане) ефекти, а някои от тях от тях притежават и антиаритмичен (нормализират сърдечния ритъм) ефект. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.

Комбинирани терапии – при неповлияване на артериалното налягане от монотерапията се преминава към комбинирана терапия. За удобство на пациента, различните класове медикаменти се съчетават в една таблетка. Един от плюсовете на комбинираното им приложение е възможността за намаляване на необходимите терапевтични дози, което от своя страна намалява вероятността от поява на нежелани лекарствени реакции или намалява тежестта им, ако са вече възникнали.

• АСЕ – инхибитори и диуретици – (Quinapril/Hydrochlorothiazide, Enalapril/Hydrochlorothiazide, Perindopril/Indapamide)
• ACE – инхибитор и калциев антагонист – (Ramipril/Amlodipine)
• Ангиотензин рецепторни блокери и диуретик (Olmesartan/Hydrochlorothiazide, Irbesartan/Hydrochlorothiazide, Telmisartan/Hydrochlorothiazide, Valsartan/Hydrochlorothiazide, Losartan/Hydrochlorothiazide, Candesartan/Hydrochlorothiazide )

Хиперхолестеролемия

Хиперхолестеролемията или състояние на повишени нива на холестерол в кръвната плазма, само по себе си не представлява заболяване, но може да бъде предпоставка за редица усложнения. Продължителното завишаване на нивата на холестерол в кръвта може да доведе до развитие на атеросклероза, коронарна артериална болест (исхемична болест на сърцето), инфаркт на миокарда и завишен риск от тромбоемболизъм.

Холестеролът е един от основните структурни компоненти на клетката. Той участва в структурата на всички клетъчни мембрани, в синтеза на жлъчни киселини, стероидни хормони и витамин Д. Тъй като е водонеразтворим, холестеролът се транспортира в кръвта, свързан със специфични белтъчни молекули, които заедно образуват липопротеинови комплекси. Той може да бъде синтезиран в организма или да се набавя с храната. Съществуват два основни вида холестерол – високоплътностен (добър холестерол) и нископлътностен (лош холестерол). Действието на двата вида холестерол е антагонистично.

Повишеният холестерол (хиперхолестеролемията) обикновено е резултат от комбинираното въздействие на генетични фактори и фактори от околната среда. Нивата на холестерол нарастват правопропорционално с възрастта. За нормални се приемат нивата под 5 ммол/л. За високо количество холестерол се приема между 5-6,4 ммол/л. За много високо се приема между 6,5 – 7,8 ммол/л. А за опасно високо се приема количеството над 7,8 ммол/л в кръвната плазма.

Лечение на хиперхолестеролемия

Основен медикамент на избор са представители на групата статини. Такива са rosuvastatin, simvastatin и atorvastatin. Това са група медикаменти, които редуцират синтеза на холестерол от черния дроб като блокират действието на ензима, отговорен за производството му. По този начин се понижава и количеството на холестерол в кръвта, а това от своя страна е предпоставка за понижаване на честотата на инфарктите и  повишане на продължителността на  живота, отслабване на възпаленията, намаляване на риска от формиране на тромби, отпускане и разширяване на съдовете. Тези медикаменти са изключително стабилни и имат много малко противопоказания, както и странични ефекти. Препоръчва се в комбинация с тях да се започне и диета с храни, богати на полезни мазнини и фибри.

Сърдечната недостатъчност

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, който се  дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на нуждите на тялото. Когато клетките се хранят правилно, тялото може да функционира нормално. Симптомите на сърдечната недостатъчност са лесна умора, задух, ограничен физически капацитет, белодробен и/или системен застой. Те се дължат на неадекватното кръвоснабдяване на различни органи и тъкани по време на усилие и на задържане на течности. Причина за това е нарушената способност на сърцето да изпълнява оптимално своята изтласкваща (систолна) и пълнеща (диастолна) функция.

Сърдечната недостатъчност е сериозно заболяване, което при добър контрол позволява на пациента да води напълно нормален и качествен живот.

Основните групи медикаменти, които се използват при лечение на сърдечна недостатъчност, са:

• Диуретици (Hydrochlorothiazide, Indapamide, Spironolactone, Furozemide) са група медикаменти, които засилват диурезата (отделянето на урина). Те са разнообразни химични съединения, чието действие се изразява в стимулиране или инхибиране на различни хормони, които регулират отделянето на урина. Те се използват за лечение на отоци от различен произход: при хронична сърдечна недостатъчност, белодробен оток при левокамерна слабост, асцит, мозъчен оток, статични отоци, отоци при тромбози, при травми, отоци предизвикани от медикаментозна терапия с кортикостероиди, адренокортикотропен хормон, фенилбутазон и други лекарствени средства. Прилагат се и за контрол на кръвното налягане при артериална хипертония. В този случай действието им се проявява чрез понижаването на съдържанието на натриевите йони в гладката съдова мускулатура и екскрецията на натрий и вода, което води до понижаване на обема циркулираща кръв в съдовете. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други  медикаменти.
• Бета-блокери (Nebivolol, Metoprolol Succinate, Bisoprolol, Carvedilol) са група медикаменти, които блокират бета-адренорецепторите (рецептори за адреналин), изместват адреналина и прекратяват действито му. Делят се на две групи: кардиоселективни (блокират рецепторите за адреналин само в клетките на сърдечния мускул) и неселективни (повлияват на адренорецепторите във всички тъкани – гладките мускули, дихателните пътища, артериите, бъбреците и други). Бета-блокерите имат способността да понижават кръвното налягане, поради което се прилагат при артериална хипертония. Те повлияват положително на сърдечния ритъм и намаляват консумацията на кислород на сърдечния мускул, което от своя страна обуславя приложението им като терапия за стенокардия, исхемична болест на сърцето, сърдечни аритмии. Помагат за намаляване на смъртността след прекаран инфаркт на миокарда и забавят прогресията на атеросклерозата. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други  медикаменти.
• АCE инхибитори (Lisinopril, Ramipril, Quinapril, Enalapril) са група медикаменти, които проявяват своето действие като блокират (инхибират) ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE). По този начин те остраняват една от причините за поява на високо кръвно налягане, тъй като ангиотензин-конвертиращият ензим регулира превръщането на ангиотензин I в ангиотензин II. Ангиотензин II e мощен вазоконстриктор, т.е. той причинява свиване на кръвоносните съдове, а това води до повишаване на налягането, под чието действие кръвта се движи в тях. Освен при хипертония, АCE инхибиторите се използват при инфаркт на миокарда (намаляват уврежданията на сърцето), диабет (забавят процеса на увреждане на бъбреците в следствие на диабета), сърдечна недостатъчност, превенция на сърдечно-съдови заболявания. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други  медикаменти.
• Ангиотензин (АТ) рецепторни блокери (сартани) са група медикаменти, които блокират АТ-рецепторите и предотвратяват действието на ангиотензин II върху кръвоносните съдове. По този начин те предизвикват отпускане (разширяване) на кръвоносните съдове, понижаване на кръвното налягане и намаляване на натоварването на сърцето. Те забавят прогресията на атеросклерозата, подобряват ендотелната функция и водят до регресия на левокамерната хипертрофия, като в крайна сметка осъществяват сърдечна, бъбречна и съдова протекция. Такива са Olmesartan, Irbesartan, Telmisartan, Valsartan, Losartan, Candesartan.
• Нитрати (Isosorbe) – Азотният окис (NO), който е основният активен метаболит на нитратите, води до венодилатация с намаляване на пренатоварването на сърцето. Следнатоварването на сърцето също намалява (макар и в малка степен) чрез понижаване на периферното съдово съпротивление (лека до умерена дилатация на артериалните съдове). Постига се ограничаване на кислородната консумация в миокарда, помпената функция на сърцето се подобрява.

Ритъмни нарушения на сърдечната дейност (сърдечни аритмии)

Сърдечните аритмии представляват нарушения на правилния и постоянен ритъм на съкращаване на сърдечния мускул. В зависимост от това дали ритъмът на сърцето е забързан или забавен се наричат съответно тахиаритмия и брадиаритмия. Най-общо се делят на ритъмни нарушения, произхождащи от надкамерата и от камерата на сърцето, както и на т.нар. проводни нарушения, засягащи самия ход на нервния импулс в сърцето.

Лекарствата за лечение на сърдечните аритмии се прилагат с цел облекчаване на симптомите и удължаване на живота на болните.

Антиаритмичните препарати (Flecainide) продължават да са лечение на първи избор за прекъсване на аритмиите.

Исхемична болест на сърцето

Сърцето е основният орган в човешкия организъм, който представлява своеобразна „мускулна помпа”, подпомагаща движението на кръвта до всички тъкани и органи. То притежава и собствена коронарна къвоносна система, която му доставя необходимите хранителни вещества и кислород, за да осъществява дейността си.

Исхемичната болест на сърцето (ИБС) се развива, когато една или повече от коронарните артерии се стеснят или запушат, сърдечният мускул не получава достатъчно кислород, вследствие на което се нарушава функцията на сърцето. Исхемичната болест на сърцето е едно от  най-честите сърдечни заболявания и се изявява в следните основни форми:

• Стабилна стенокардия (ангина пекторис; гръдна жаба)
• Нестабилна стенокардия
• Инфаркт на миокарда
• Миокардиосклероза

Медикаментозно лечение: Употребяват се лекарства, които предизвикват бързо разширяване на коронарните артерии, подобряват кръвоснабдяването на сърдечния мускул и нормализират кислородното съдържание и кислородния достъп в миокарда:

• Нитроглицерин – облекчава гръдната болка
• Бета-блокери (Nebivolol, Metoprolol Succinate, Bisoprolol, Carvedilol) са група медикаменти, които блокират бета-адренорецепторите (рецептори за адреналин), изместват адреналина и прекратяват действито му. Делят се на две групи: кардиоселективни (блокират рецепторите за адреналин само в клетките на сърдечния мускул) и неселективни (повлияват на адренорецепторите във всички тъкани – гладките мускули, дихателните пътища, артериите, бъбреците и други). Бета-блокерите имат способността да понижават кръвното налягане, поради което се прилагат при артериална хипертония. Те повлияват положително на сърдечния ритъм и намаляват консумацията на кислород на сърдечния мускул, което от своя страна обуславя приложението им като терапия за стенокардия, исхемична болест на сърцето, сърдечни аритмии. Помагат за намаляване на смъртността след прекаран инфаркт на миокарда и забавят прогресията на атеросклерозата. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.
• Нитрати (Isosorbe) – Азотният окис (NO), който е основният активен метаболит на нитратите, води до венодилатация с намаляване на пренатоварването на сърцето. Следнатоварването на сърцето също намалява (макар и в малка степен) чрез понижаване на периферното съдово съпротивление (лека до умерена дилатация на артериалните съдове). Постига се ограничаване на кислородната консумация в миокарда, помпената функция на сърцето се подобрява.
• АCE инхибитори (Lisinopril, Ramipril, Quinapril, Enalapril) са група медикаменти, които проявяват своето действие като блокират (инхибират) ангиотензин-конвертиращия ензим (ACE). По този начин те остраняват една от причините за поява на високо кръвно налягане, тъй като ангиотензин-конвертиращият ензим регулира превръщането на ангиотензин I в ангиотензин II. Ангиотензин II e мощен вазоконстриктор, т.е. той причинява свиване на кръвоносните съдове, а това води до повишаване на налягането, под чието действие кръвта се движи в тях. Освен при хипертония, АCE инхибиторите се използват при инфаркт на миокарда (намаляват уврежданията на сърцето), диабет (забавят процеса на увреждане на бъбреците в следствие на диабета), сърдечна недостатъчност, превенция на сърдечно-съдови заболявания. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.
• Антиагреганти (Clopidogrel, Acetylsalicylic acid) са медикаменти, намаляващи риска от образуване на тромби и удължаващи живота.
• Статини (rosuvastatin, simvastatin и atorvastatin) са група медикаменти, които редуцират синтеза на холестерол от черния дроб като блокират действието на ензима, отговорен за продуцирането му. По този начин се понижава и количеството на холестерол в кръвта, а това от своя страна е предпоставка за понижаване честотата на инфарктите и повишане на продължителността на живота, намаляване на риска от формиране на тромби, отпускане и разширяване на съдовете. Тези медикаменти са изключително стабилни и имат много малко противопоказания за прием, както и странични ефекти. Препоръчва се в комбинация с тях да се започне и диета с храни, богати на полезни мазнини и фибри.
• Калциеви антагонисти (Amlodipine, Nifedipine, Verapamil, Diltiazem) са група медикаменти, които още се наричат блокери на калциевите канали. Те възпрепятстват навлизането на калций в клетките на кръвоносните съдове и сърдечния мускул като по този начин предотвратяват стеснението на кръвоносните съдове. Благодарение на това калциевите антагонисти имат антистенокарден (подобряват състоянието при стенокардия) и антихипертензивен (намаляват кръвното налягане) ефекти, а някои от тях от тях притежават и антиаритмичен (нормализират сърдечния ритъм) ефект. Могат да се прилагат самостоятелно или в комбинация с други медикаменти.