Предизборни митове и легенди за здравеопазването
от проф. С. Стефанов, проф. П. Божинов, проф. Д. Константинов и д-р В. Симов
Оптимистично установихме, че в края на тази кампания редица клиширани мантри загубиха глас и почти не се споменаваха. Така например, премахването на статута на болниците, като търговски дружества, не се издигна като искане от почти никой кандидат-депутат. Очевидно са разбрали, че освен ако не искат да се върнем към системата „Семашко“ и изцяло централно финансиране „на калпак“ независимо от качеството и обема на медицинската дейност, трябва да приемем тази организационна форма. Остават обаче други митове и легенди в употреба засега, които ако бъдат използвани за прокарване на законодателни и изпълнителни решения, ще навредят сериозно на развитието в този стратегически сектор, който е „приоритет на приоритетите“ за българите от поне четвърт век. Има даже директна злоупотреба и подмяна при позоваването на наскоро публикувания доклад на ДАНС, в който естествено няма програмни изводи и указания накъде да върви нацията и как да се постига устойчива политика в здравеопазването.
„Болниците са много […] не трябва да се допускат нови частни болници, особено в София […] не трябва частните болници да имат достъп до финансиране от НЗОК“
Заслепяването започва с броенето на „къщите“ и „табелките“, а никой не се занимава да отговори защо, като имаме толкова много лицензирани болници, имаме ниски клинични резултати и ниско удовлетворение на пациентите. Защо, също така, над 50% от лицензираните легла в столицата са празни, а от заетите поне 10% са за долекуване и в санаториуми, получили статут на болници. За нас отговорът е кристално ясен: защото съществуват само по статистика, а наличните са непривлекателни и негодни да отговорят на нуждите и очакванията на населението. Затова българите и преди всичко софиянците плащат милиони евро в частни болници в чужбина, за да търсят адекватно лечение. Всъщност многопрофилните болници за активно лечение в страната не достигат, независимо от тиражираните измишльотини! Многопрофилните болници в България, които активно лекуват над 90% от пациентите, са 40 в цялата страна. Всяка от тях извършва медицински дейности за над 20 млн. лв. годишно. В тази реална структура на болничното здравеопазване у нас участват 25 държавни, 13 частни и 2 общински болници. От тях в София са 14 , като 4 са частни, а 10 – държавни.
Статистически, най-висока средна продължителност на живота е регистрирана в Плевен, Пловдив и Бургас и за нас това до голяма степен се обуславя от големия брой модерни частни болници с много висока заетост на леглата. Как принудително да забраним на хората да се лекуват във високотехнологичните частни болници, когато всички наши осигурителни вноски са принудително събрани чрез фиска (НОИ) в НЗОК? На политиканстващите популисти трябва да обясним, че това сега е невъзможно без да погазим грубо конституционно гарантираното право на избор – с огромен риск от предизвикване на национални бунтове и въстания! Ако демонополизираме касата и дадем право на избор на хората къде да се осигуряват, например в частните каси, които работят само с частни болници – сътресенията ще бъдат гарантирани: НЗОК ще остане без бюджет, а разслоението в обществото ще се радикализира до крайност.
„Законодателен мораториум за нови болници […] активна държавна политика за развитие и задържане на кадри“
Блокирането на инвестиционния процес в бурно развиващия се сектор на медицинските и здравните технологии, заедно с поддържането на 25-годишния мораториум за приватизация на областните и университетските болници при държавен монопол над медицинските университети, ще върнат българското здравеопазване в каменната епоха при условията на свободна пазарна икономика. Примерът с тежките проблеми в държавното здравеопазване на Великобритания, люлката на съвременния капитализъм, е повече от красноречив. Ако сега има дефицит на кадри и този мораториум бъде приет от парламента, след 10 години лекарите, които практикуват медицина в България, ще се броим на пръсти!
Защо никой в тази кампания не даде отговор, дори и опит не направи да отговори:
- Как ще преодолеем тежкия дефицит на медицински кадри, които не искат да работят в заварените болници?
- Кога и как ще въведем конкуренция по качеството в здравеопазването, което е единственият път за повишаване на клиничните резултати и издигане на задоволството на пациента?
- Какъв е пътят за намаляване на рекордната детска смъртност и много високата обща смъртност и кога ще пресечем задълбочаването на демографската криза в страната?
- Защо не признаем, политически, важната роля и да насърчим законово регламентираните частни инвестиции за провеждане на държавната политика в здравеопазването?
Ние сме големи оптимисти в нашата борба за висококачествено, модерно, ефикасно и ефективно – конкурентоспособно – здравеопазване в служба на пациентите и техните семейства, защото каквито и митове, легенди или инсинуации да се тиражират от войнстващите популисти или политиканстващите „разбирачи“, високотехнологичната медицина няма алтернатива, а нашите напреднали знания в нея спасяват живот всеки ден.
