Противопоставянето на частните срещу държавните болници е вредно за нацията и за политиците, които го подклаждат
По случай Световния ден на здравето на 7 април тази година, президентът Радев подчерта, че „[…] всеки български гражданин има право на здраве, което се изразява в достъп до качествена медицинска помощ“. Само месец по-късно, той започна кампания срещу законосъобразното Решение 318 на МС от 30 април, с което се разрешава нова модерна многопрофилна болница в София. Така, освен че изпадна в дълбоко вътрешно противоречие, обединителят на нацията наруши конституционните права на гражданите, пренебрегна разделението на властите и основни демократични принципи. Нещо повече, взе дейно участие в подклаждането на изкуственото противопоставяне частни срещу държавни/общински болници – един изпразнен от съдържание „конфликт“, който е вреден за нацията, за държавата и за самите политици в дългосрочен план.
Всъщност всички в България искаме и търсим европейско здравеопазване по качество, макар Европейският съюз да е най-силно фрагментиран точно по въпроса за „общия пазар“ в здравеопазването – много повече, отколкото за банковия съюз или капиталовия съюз във финансовите пазари, които са на дневен ред. Защо е така и защо здравеопазването е извън основополагащия договор и извън договорите за присъединяване – краткият отговор: защото бащите основатели и „старшите“ държави членки така са приели в защита на техните здравни и социални системи. Значи ние, в България, сме „оставени самички“ – сами трябва да постигнем европейското здравеопазване и сами да решим: Въпросът на въпросите за нацията днес! Кога и как ще намалим рекордната детска смъртност и много високата обща смъртност? Кога ще пресечем задълбочаването на демографската криза? Докога България ще продължава да е с най-ниска продължителност на живота сред страните в ЕС? Можем ли да постигнем добро здравеопазване при толкова много болници в София с 50% празни непривлекателни легла? Нашият отговор е и избирателите трябва да изпитват кандидат-депутатите за ТВЪРДО ‚ДА‘. НО само ако избраните разберат и приемат, че държавата никъде по света сама не е постигнала и не може да постигне модерно здравеопазване и трябва да дадем път на новите високотехнологични инвестиции, които подобряват конкуренцията по качеството и разширяват избора на пациента, и да намалим болниците-табелки или полутабелки, а не да се задушава конкуренцията и консервира завареното статукво в столицата или да се феодализира изборът на пациента къде може да се лекува и така да чакаме още десетилетия, за да видим какво ще стане!
Да се изоставят клишетата и лозунгите на класовата борба с абсурдните твърдения, че интересът на частния собственик на болница днес не съвпада с интереса на държавата и че частникът не може да провежда държавна политика в здравеопазването – е решаващо! На истеричния 1 май, за да спре проекта за високотехнологичната многопрофилна частна болница ‚Мама и Аз‘ в София, президентът Радев използва израза „в нечий интерес“. Сега обаче не отговаря на тежките въпроси, като например с какво точно проектът ‚Мама и Аз‘ в София пречи на държавата „да си стои на мястото“? Призованият същия ден премиер Главчев, който сега ходи по манастири и планини и няма време за среща с педиатричната общност, повярва, че частните инвестиции не могат да изпълняват държавната политика в здравеопазването и отмени, признатото многократно от самия него за „законно“, Решение № 318 на МС от 30 април. Отгоре на всичко „даде“ от нашите събрани данъци целева държавна финансова помощ само на държавната софийска педиатрия и така дискриминира българските деца, лекувани в частни клиники. Един партиен лидер, вече напуснат от своите излъгани привърженици, даже се похвали нагло, че първостепенното му постижение било да спре някаква „частна национална детска болница“?!
Голяма част от двойните и тройните стандарти в „дълбоката държава“ на пост-комунизма, където законът не се спазва, разделението на властите и равнопоставеността на видовете собственост са потъпкани конституционни принципи, а медицинските стандарти масово са забравени, даже в болниците-табелки са неизвестни, търсят легитимност и морално основание във фикцията, че интересите на частните инвеститори и държавата в здравеопазването не съвпадат. Всъщност „призовкарите“ и „разбирачите“ от еснафски картели, маскирани като фондации, съвети, мрежи, платформи и безподобни, обслужват само заварени корпоративни и конкурентни на модерното развитие интереси, като ги представят за държавни или обществени, даже едва ли не всенародни. Налага се следното разобличително просвещение в името на възможното и понякога отлично реализирано сътрудничество между частните и държавните болници:
Всички частни инвестиции в здравеопазването трябва и стриктно спазват закона и подзаконовите нормативни актове – в рамките на тяхната лицензирана компетентност и постоянен регулаторен контрол. Редица от тях, като водещите ‚Сърце и Мозък‘ с клиника ‚Мама и Аз‘, при най-високото трето ниво на компетентност, приемат най-тежките и спешни случаи, лекуват децата напълно безплатно и са постигнали ниво на вътрешноболнична смъртност значително под средното за Европа. Значи, ако общественият интерес или интересът на държавата се дефинират като висококачествено и резултатно лечение на населението по международно приетите медицински стандарти, с високо задоволство на пациента, без оглед на имуществен и обществен статус, частният инвеститор е удовлетворил и постигнал целите на държавната политика в здравеопазването.
На второ място, постигнат е и груповият интерес на медиците, на професионалната общност, които работят в отлични съвременни условия, с достойно възнаграждение при силно насърчаване на научноизследователското и клинично развитие в индивидуален план – със светла перспектива за усъвършенстване. Просветените административни управители и медицински ръководители в частните болници са натоварени от частния инвеститор да развиват собствени млади и ентусиазирани кадри на всички нива в медицинската професия и активно да ги включват в научноизследователски проекти. Така също се реализира голяма част от държавната политика в здравеопазването.
На трето място, ако и когато частната болница стигне до положителен паричен поток, а тя държавни субсидии от нашите данъци не получава, голяма част от него се реинвестира и трябва да се реинвестира в нова модерна апаратура, защото технологиите и медицинските техники препускат стремглаво, а частният инвеститор компромис с възпроизводството не прави. Реинвестира се в обучение на нови, още неприети на работа, кадри в чужбина и в разширение и развитие на новите сгради и съоръжения и много нови програми. Така целите на държавната политика в здравеопазването за създаване на стабилни структури и съвременни условия са отново и за дълго отлично постигнати.
На последно място (и никога по-напред), ако и когато има печалба за собственика – частния инвеститор (който най-често е търговско дружество), тя се облага с корпоративен данък, а ако и когато стигне до разпределение на дивидент – с данък дивидент. И така реализираният частен интерес е отново перфектно постижение за държавната политика в здравеопазването, което силно зависи от размера на своевременно събраните данъци, заетостта и благоденствието на населението.
Избирателите да внимават: когато чуят в новините, че се търсят, липсват или не достигат медицински кадри, това почти сигурно означава, че законът не се спазва, а медицинските стандарти не се изпълняват. И като няма нови модерни болници, избирателите да кажат на партиите, че не искат блокада на столичното здравеопазване и потискане на конкуренцията по качеството и не искат да лекуваме нашите деца и семейства в Румъния, Турция, Австрия и други частни клиники в чужбина? А искат младите лекари и медицинските сестри да остават в България и да започнат да се връщат от чужбина. Искат още в София знаещи, можещи и правещи политици, а не еснафи „разбирачи“ да управляват политиката на здравеопазването! Защото модерното здравеопазване е от решаващо значение за бъдещето, а противопоставянето на частните срещу държавните болници е вредно. Защото ние сме европейци и заслужаваме европейска социална държава, в която децата са най-ценното богатство на семействата и нацията!
