В София избираме между модерното и завареното здравеопазване
Приоритет на приоритетите за всички българи, поне през последните две десетилетия, е здравеопазването – няма съмнение! Въпросът на въпросите за нацията днес е кога ще намалим рекордната детска смъртност и много високата обща смъртност? Кога ще пресечем задълбочаването на демографската криза? Можем ли да постигнем добро здравеопазване при толкова много болници в София с 50% празни непривлекателни легла?
Да, често се тиражират и преповтарят фактологически неверни твърдения, че собствениците на частни болници не следват държавната политика в здравеопазването, а тя се реализира по правила, закони и стандарти, еднакво приложими и контролирани за всички лицензирани държавни, общински и частни болници. Или, че „в София има 70 болници – толкова, колкото има в цяла Австрия“ (според официалната статистика към 2022 г., в София те са 67, а в Австрия – 264). Но дори да беше така, какво следва за политиката в здравеопазването? Кое е водещото – броят на неизползваните легла или качеството на лечението – при положение, че касата у нас заплаща за лечение, а не за брой легла? Не е ли крайно време да дадем път на новите високотехнологични инвестиции, които подобряват конкуренцията по качеството и разширяват избора на пациента и да намалим болниците-табелки или полутабелки, а не да консервираме статуквото и да чакаме да видим какво ще стане!
Затова партиите да питат и чуят избирателите дали задушаването на конкуренцията в столичното здравеопазване ще произведе повече квалифицирани кадри – ако „да“, къде са педиатрите и медицинските сестри? – или ще построи по-бързо национална детска болница – ако „да“, къде е тя след десетилетия чакане? Заварените „разбирачи и разбирачки“ и политически популистите кадри не създадоха, а ги изгониха, деца не лекуват, а детската смъртност препуска нагоре, обслужват феодализацията против конкуренцията, модерни болници не могат да построят, а не дават и на доказаните инвеститори да строят в София – защото никъде по света държавата сама не може всичко!
НИЕ СМЕ СВОБОДНИ ДА КАЖЕМ ИСТИНАТА: Ние не сме крепостни да ни „дърпат“, „(при)влачат“, „резервират“ или „поглъщат“, нито платени консултанти или еснафски фондации могат да ни съветват за феодализация, която те обслужват! Чакаме като манастирски послушници европейска банка да ни каже нашите потребности в педиатрията, а данните са в МЗ, НЗОК и научните медицински дружества. Ние не бабуваме и не ясновидстваме дали след 6 години (когато на Юпитер ще пристигне първият космически апарат) ще има кадри, ние сега развиваме много млади кадри в най-модерната новопостроена клиника за майчино и детско здраве ‚Мама и Аз‘ в Плевен. Ние приемаме най-трудните и тежки случаи. Лечението на децата е безплатно. Работим по същите недооценени педиатрични пътеки и показваме, че при добро управление педиатрична клиника може да съществува без постоянни държавни субсидии, а когато те се предоставят на държавните, следва да има и за частните, защото и ние лекуваме български деца – въпреки че премиерът Главчев отказва среща, а за децата, които се лекуват в частната ‚Мама и Аз‘, помощ няма! Това са само видимите измерения на двойните и тройните стандарти в „дълбоката държава“, където законът не се спазва, разделението на властите е потъпкан конституционен принцип, а медицинските стандарти масово са забравени, даже в болниците-табелки са неизвестни.
Избирателите да внимават: когато чуят в новините, че се търсят, липсват или не достигат медицински кадри, това почти сигурно означава, че законът не се спазва, а медицинските стандарти не се изпълняват. И като няма нови модерни болници, заварените звена кретат на опашката на квази-здравеопазването, а заварените кадри нямат перспектива за развитие. Затова Избирателите да кажат на партиите, че не искат блокада на столичното здравеопазване и потискане на конкуренцията по качеството и не искат да лекуваме нашите деца и семейства в Румъния, Турция и други частни клиники в чужбина? А искат младите лекари и медицинските сестри да остават в България и да започнат да се връщат от чужбина, искат в София знаещи, можещи и правещи политици, а не еснафи „разбирачи“ да управляват политиката на здравеопазването!
