Нашето чудо е Емилия
В навечерието на коледните празници всички хора чакат своето чудо. Нашето коледно чудо се случи още на Бъдни вечер 2022 г., когато разбрах, че съм бременна. Беше най-красивият подарък, който можех да получа. Бременността минаваше леко и спокойно, докато в 24 гестационна седмица станах главен герой на най-лошия си кошмар. Сменихме три болници, за да спасим момиченцето си. В първата се отказаха от нея, във втората се бореха за нея, докато тя стана толкова голяма, че да отиде в педиатрия, а в третата – ,Мама и Аз’ в Плевен, доктор Симов повярва в нея и ѝ даде шанс за живот.
Бебенцето ми се роди 590 грама. През първите месеци от живота си премина през толкова трудни моменти – няколко пъти прескочи смъртта, преживя лазерна операция на очичките, транспортиране от София до Плевен със специализирана неонатална линейка на ‚Мама и Аз‘. Не се предаде. С мъжа ми бяхме плътно до нея всеки ден, за да ѝ даваме сили. Вярвахме и се молехме молитвите ни да бъдат чути и съдбата да не ни отнеме рожбичката. А аз, с цялата си душа, исках точно тя да бъде моя дъщеря – Емилия.
Минаха месец, два, три, сърцето ми кървеше. Болката в мен ставаше все по-силна и безнадеждна. Аз загубих себе си. Не можех да повярвам, че точно това се случва на мен. Исках си бебето. Исках да ѝ помогна, но не знаех как. Единственото, което можех да направя, беше да се моля, да не спирам да вярвам и да ходя при нея всеки ден – да ѝ давам любовта и подкрепата си.
Когато тя беше зле, аз преживявах болката ѝ, изпитвах абсолютно реални симптоми. В най-трудния за нас момент, някак намерих сили. Казах си, че отчаянието няма как да продължи и ние сме тези, които трябва да променим пътя! С помощта на майки, които са минали през това изпитание и чиито дечица са били спасени от доктор Велимир Симов, аз направих опит да се свържа с него. Писах му имейл. Знаех, че той най-вероятно има толкова много ангажименти, че едва ли ще ми отговори точно на мен. Затова намерих първия телефон, който имаше под неговото име в интернет и се молех късметът да се усмихне. За моя най-голяма изненада попаднах на най-милата жена, която можеше да ми вдигне телефона (рядкост в България). Когато разказах историята си, плачейки и хлипайки, тя каза, че ще направи всичко възможно да ме свърже с доктор Симов. Така и стана, веднага имах положителен отговор.
Предстоеше ни да вземем най-важното решение като родители – дали да оставим детето в софийска болница, или да я преместим в Плевен при доктора, който ни даде надежда. Поехме риска. Не се знаеше, дали тя щеше да издържи пътя до Плевен даже и с най-специалната линейка на земята. Шансът да оцелее беше минимален, тъй като беше интубирана и в същото време болна от пневмония.
Разбира се, тя отново показа, че е герой и не се предаде!
Беше поета от екипа на педиатричното интензивно отделение на ,Мама и Аз’ в Плевен. В продължение на 2 месеца всички специалисти се бореха за живота ѝ денонощно. През този период имахме възможност да я посещаваме всеки уикенд. Пътувахме, виждахме я и се връщахме. Знаехме, че е в добри ръце.
Изненадата дойде, когато една сутрин д-р Симов ми се обади и каза: „Майче, идвай, детето е екстубирано и диша само вече 48 часа. Чакаме ви, ще ви настаним в самостоятелна стая, за да се грижите за нея“. Това и чаках. Веднага си стегнах багажа и потеглих за Плевен.
Исках да разцелувам лекаря, да взема детенцето в прегръдките си и да не я пусна никога повече! Настаниха ме при нея и първите дни всички сестри ми помагаха. Исках да се науча да правя всичко сама. Казвах им: „Моля ви, оставете ме аз да го направя. Искам Аз.“ Бързо научих как да се грижа за детето си. Какво се прави под час, как да се справям със зависимостта ѝ от кислород. На третия-четвъртия ден вече бяхме напълно самостоятелни.
Беше чудно, беше приказно! Аз бях с бебенцето си. Липсващата част от сърцето ми беше намерена, беше запълнена. Любовта ми беше пълна. Най-щастлива се чувствах, когато заедно с мъжа ми бяхме с нея и се гушнахме. Вече бяхме истинско семейство. Нашето детенце вече беше с нас!
Това е чудо на природата – от 590 грама да станеш 4 килограмов човек! Да желаеш толкова силно живота. Еми има мисия и е тук, за да я изпълни. А докторите, които я спасиха, са нейните пътеводни архангели. Сигурни сме, че най-хубавото тепърва предстои, защото днес ни изписват, а коледните празници ще прекараме заедно.
От името на щастливото ни семейство, искам да кажа едно огромно благодаря на всички, станали част от нашето щастие. Никога не се променяйте и преди всичко – останете толкова всеотдайни лекари и хора. Нашата Коледа ще бъде пълна. Вярвайте в чудеса и знайте, че те се случват на тези, които вярват в тях. Нашето чудо е Емилия! Защото го има явлението ‚Мама и Аз‘. Пожелаваме ви весели празници. И обичайте любимите хора. Раздялата се измерва в дни, а любовта е безгранична.
