Държавата остава голям длъжник към младите лекари, българските деца и семейства
В България не достигат над 3000 АГ специалисти, а неонатологията и педиатрията не са привлекателни за младите лекари
от д-р Никол Горанова и д-р Добромир Андреев
По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2021 г. броят на лицата под 18 години в България е 1 188 803 (17,4% от общото население). Страната ни е сред държавите, в които делът на децата в риск от бедност или социално изключване е значително по-висок от средния за Европейския съюз.
Няма европейска или друга развита държава, която да не е изправена пред предизвикателствата на застаряващото население и ниската раждаемост. По данни на гръцката статистика през последната година прирастът отново е отрицателен, като починалите са два пъти повече от новородените деца. Коефициентът на раждаемост в Унгария е 1,61 родени деца на жена през 2021 г., което е доста под правителствената цел от 2,1 раждания, необходими за нарастване на населението до 2030 г. Докато в Италия са регистрирани повече от 12 смъртни случая на всеки 7 раждания. Споменаваме само сходни по размери и манталитет държави от ЕС. На обратния полюс са Дания, Швеция и Люксембург, където отделят най-голям обществен ресурс за стимулиране на семействата, като процент от БВП под формата на необлагаеми приходи за всяко дете до 18 г. или семейни помощи за образование и издръжка. Логично е тези държави да бъдат привлекателно място за младите семейства.
Приетият вчера бюджетен дефицит се формира главно от „социални“ плащания, сред тях обаче директното насърчаване на раждаемостта е незначително. През 2024 г. се очаква размерът на детските надбавки да остане непроменен спрямо 2023 г. Увеличава се, обаче, прагът за получаване на надбавки на 710 лв. (доход на човек от семейството) и за първи път след 2015 г. нарастват надбавките за деца с ТЕЛК, както и бюджетът за социални услуги. С 50% ще се увеличи еднократната помощ за раждане, но тя ще е само 375 лева за първо дете. Продължават да не достигат места в детските ясли и градини, а цените на клиничните пътеки са много ниски спрямо средните в ЕС. Очевидно държавата остава голям длъжник към българските деца и семейства. Чужди инвеститори в нашия сектор няма, а националните частни инвеститори, едва наскоро се появиха.
За майчиното и детското здравеопазване е написано и казано много, почти от всички, но едва през тази година само една новопостроена клиника отвори врати. Затова пациентите я нарекоха „явлението“. Обществото и държавата трябва да подкрепят най-добрите – тези с реален принос и резултат, защото без да увеличим раждаемостта демографската криза ще ни погълне!
В България вече има едно място, което развива модерна педиатрична помощ и грижа с водеща експертиза, за да ги превърне в напълно достъпни за всички. Тук ежедневно доказваме, че високите технологии, хигиената и прецизните стандарти не са лукс, а клинична необходимост и медицинска ценност. Ние в ,Мама и Аз’ вече обяснихме как и защо пазим и пълним трезора на нашето национално богатство и бъдеще. Успяваме също да убедим десетки млади жени да имат трето дете след като сме акуширали второто. „Агресивното“ насърчаване на високата раждаемост, независимо от социалния, образователния, семейния, имотния и всякакъв друг статус трябва да бъде национална политика и дългосрочна стратегия.
