Проф. Тони Веков: Срещу болница „Сърце и Мозък” в София са онези, които се страхуват от конкуренцията
Днес 72% от пациентите предпочитат да се лекуват в частни болници
Разговаряме с проф. Тони Веков, д.м.н., Председател на Съвета на директорите на МБАЛ „Сърце и Мозък‘, Декан на Факултета по Фармация в МУ Плевен и професор по Обществено здраве и здравен мениджмънт и Здравна икономика
– Проф. Веков, в петък (10.12.2021) откриването на Вашата болница в София беше атакувано от опозицията в парламента, а служебният здравен министър обеща да ви даде лиценз. Една седмица по-късно, пак по време на парламентарния контрол въпросът е повдигнат отново от същия депутат. Кой е против болницата и защо?
– Все още нямаме лиценз, въпреки че отговаряме на всички законови изисквания. А откриването е далеч напред. Преди конкретния отговор, обаче, е важно да се разбере каква е средата и кой по принцип няма интерес да има конкуренция в здравния сектор.
Болничната система е най-сложната в свръхчувствителния здравен сектор, най-силно регулираната и за съжаление страда от всякаква липса на конкуренция, защото най-големият собственик на болници – държавата – е в хроничен конфликт на интереси. Тя едновременно е принципал на държавните болници, в които се извършват приблизително 50% от всички медицински дейности, и в същото време определя правилата за всички: държавни, общински и частни. Държавата притежава и управлява държавните болници и надзирава и проверява как всички работят и дали всички кандидати изпълняват условията въобще да получат лицензи за работа! Накрая на този сложен и вътрешно конфликтен процес на регулиран достъп до пазара на болнична помощ и медицински услуги, през здравната каса, държавата определя бюджета на всяка болница и нейния индивидуален лимит за прием на пациенти.
Получава се така, че държавните и общинските болници винаги са „по-равни” от частните, защото разчитат на гърба на своя титуляр (едновременно и регулатор) – от безразборни субсидии за капиталови разходи до целева помощ за безобразно натрупани дългове от текущи разходи. Когато започне каквато и да било дискусия да се накаже или закрие която и да е държавна или общинска болница, която е нарушила законите, източила здравната каса, наранила пациенти… меко казано, да кажа – допуснала преждевременна смърт поради груба небрежност, навсякъде по медиите, в парламента, в здравното министерство и в здравната каса се изреждат политици, фирми, лобисти, кметове и общинари с всякакви защитни тези и димни завеси.
В крайна сметка на държавната болница нищо не ѝ се случва или най-много нейният директор е награден с уволнение! Всички видяхме това през тази година с източването на „Лозенец”, „Пирогов” и „Александровска”. Наказал ли ги е Костадин Ангелов като техен принципал за криминални трансплантации, за злоупотреба с клинични пътеки, за разсипване на болницата, ами не – напротив, преизбрал е същите директори за награда. Защо ги е преизбрал? Като съсобственик на болница ще изкажа едно предположение. Болницата е голяма „фирма”, която провежда множество обществени поръчки за всичко – от тока, през строителството, до храната, спирта и памука.
И ако частните болници купуват най-качественото на най-ниската цена, защото това е интересът на собственика, за да осигури достойни възнаграждения на медицинския персонал преди всичко, държавните и общинските болници са обрасли с партийно верни доставчици, купуват скъпо и прескъпо всичко, не си плащат редовно и това е един огромен канал, в който здравните ни вноски, вместо за лечение на пациентите и достойни заплати за медиците, отиват в джобовете на същите директори, в „правилните” фирми и в партийните джобове.
Малко дълъг стана отговорът, но срещу новата модерна болница ‚Сърце и Мозък‘ в София има гласове само от бившия здравен министър на ГЕРБ Костадин Ангелов и назначените от него директори на държавни болници в София и тяхното обкръжение от началници на клиники.
– Разбрах ви за цялостната среда концептуално, като професор по здравен мениджмънт, но защо конкретно смятате така?
– Защото Ангелов публично прие за своя свещена кауза да се бори срещу нас с всички сили и средства и изгради върху това повечето от публичните си прояви и част от предизборната си кампания през последната година. Вместо да дава обяснения в прокуратурата защо и как той лично доведе до фалит най-старата болница в България – „Александровска”, той предпочете да воюва с все още несъществуваща болница.
Много по-удобна мишена е да хулиш плановете на лошия частник, защото не става да напишеш на предизборния си плакат, че първата ти работа в пандемията е била да прибереш даренията на хората за медиците на първа линия и да сключиш договор за доставки на „Александровска“ с тъща си. Нечистоплътна работа, за която няма справедливост. Частните болници не получават субсидии от държавата, нито за капиталови, нито за текущи разходи. Веднъж инвестирани, почти всички от тях работят и се управляват така, че да не затъват в дългове, а цените на клиничните пътеки са еднакви за държавните, частните и общинските болници. Натрупването на дългове в държавните болници е умишлено поради корупционните потоци към фирми и лица, свързани с управляващата партия и срещу обещанието, че после ще се „покрие“ дълга целево. Това е порочната практика през целия мъчителен преход.
Затова днес 72% от пациентите предпочитат да се лекуват в частни болници според скорошна публикация на Българския институт за правни инициативи. Едва под 50% избират държавна болница и то само поради очакването да е по-евтино – но и това е съмнително, защото там плащанията пациент/лекар са под масата, а не по официалния ценоразпис. Много ясно, че пациентите с радост очакват да постъпят при нас, както се случва в Плевен и Бургас – и заради модерната апаратура и начин на лечение, и заради добрите условия, и заради чудесните ни много квалифицирани колеги медици.
– Все пак някои лекари се изказаха, че в София няма нужда от повече кардиологии, ортопедии, неврохирургии, защо мислите, че атаката е само политическа, а не професионална?
– Защото нямаме проблем с редовите лекари, с лекарите, които наистина работят. Нямаме проблем и с лекарския съюз, който ни подкрепя. След като стана ясно, че ще откриваме болница в София, получихме близо 1500 запитвания за работа в нея – от медици, работещи и в частни, и в държавни и в общински болници. В България има много добри лекари, които в държавните болници са поставени в пълна зависимост от директора и преките си началници, не могат да развият потенциала си, получават мизерно заплащане и заминават за чужбина.
Срещу „Сърце и Мозък” София имат против онези, които се страхуват от конкуренцията и от това, че техните отделения ще бъдат изпразнени от съдържание – и от пациенти, и от работещи в тях лекари и медицински сестри. Техният кошмар е, че ще рухне цялата хартиена кула и мираж на тяхната незаменимост и егоистично величие. При нас водещите професори (академици нямаме) ги мерим само по критерия колко специализанти, докторанти и доценти са „произвели“ и колко те са признати от пациентите и професионалните среди в страната и Европа.
– Защо ще бъдат изпразнени?
– Защото пациентите предпочитат да не се лекуват в мизерни условия и да се срещат с неучтив и зле платен персонал, ако вместо това могат да бъдат приети в модерна болница, да бъдат посрещнати от ведри и обясняващи медици, които им отделят достатъчно време, и да бъдат веднага, без чакане с часове и адекватно поставени в условия на максимален комфорт и минимален стрес. Българският пациент трябва да престане да се превива от болка в ъглите на болниците, да моли за помощ и да бъде дран на живо. Не може здравеопазването да губи хуманния си облик, това е недопустимо. Нашите лекари са задължени непременно да направят колегиум/консултация при всички гранични диагнози и коморбидност – задължени са при всеки пациент да използват цялата достъпна квалификация в страната и Европа.
И тук бих попитал нещо – ако в София има достатъчно кардиологии и неврохирургии, защо всеки ден умират хора от инфаркт и инсулт именно в София и то значително повече, отколкото в Плевен и Бургас – да вземем само данните от 2021 г.? Ще отговоря – защото имаме ефективни клиники само на хартия – болницата уж лекува инсулт, но не го прави по правилата на съвременната медицина, а както казах – по правилата от 20 век, и всеки, попаднал в нея в това тежко животозастрашаващо състояние има риск да остане инвалид завинаги, а не излиза без каквито и да било поражения. Колко модерни строук-центрове имаме в София? Един.
– Какво става на практика?
– Вместо да направим всички болници истински модерни, ние си говорим на ухо къде трябва да отиде някой близък, ако получи инсулт и искаме да оживее, и какво правим реално – просто търсим връзки да го приемат там. Вместо да окажем натиск като пациенти и като вносители на здравни вноски да има достатъчно линейки и достатъчно клиники, в които да се решават реално здравни проблеми. А е ясно, че държавата не може да инвестира всичко, дори не може добре да си управлява вече инвестираните болници. Частните инвеститори, с модерен мироглед и експертиза, са единствената алтернатива. Всички институции и лекарският съюз смятат, че има нужда от нова болница в София, само Ангелов е против.
– Искате да кажете, че няма конфликт между държавните и частните болници?
– Ние говорим, че няма истинска конкуренция, а за нас конкуренцията не е конфликт, докато по интригантски и манипулативен начин не се изроди професионалното сътрудничество във (из)фабрикуван конфликт. През последните две години и частните, и държавните болници основно лекувахме Covid-19. Всички помните, че в началото ние не получавахме пари за това, нито държавата ни подпомогна за апаратура и защитни облекла.
После малко се смекчи, но като се направят анализите, ще се установи, че в частните болници може би смъртността е била по-ниска, отколкото в другите, просто защото сме събрали много подготвени специалисти, включително от Европа, и разполагаме с най-модерната реанимационна апаратура. Пак казвам, няма конфликт между лекарите и сестрите, повечето работят на няколко места, „прегарят“, за да получават справедливо заплащане. Това трябва да се промени. Цените на клиничните пътеки трябва значително да се увеличат, тогава и в държавните болници при спиране на източването ще се върне спокойствието и фокуса върху пациента.
– Често частните болници са обвинявани, че работят само със скъпо платени, бутикови процедури и манипулации?
– Това е стара и напълно невярна, митологична интрига. Ние не сме заети с пластична хирургия за разкрасяване, а главно реализираме огромна животоспасяваща и животоподдържаща кардиохирургия и много щадяща инвазивна кардиология и прилагаме лапароскопски методи, модерна неврохирургия и строук-центрове, напреднала ортопедия и обща хирургия, с уникален Гама нож лекуваме много щадящо тумори и метастази в мозъка и за роботизираната хирургия знаете вече. В цял свят, високотехнологичното лечение е по-скъпо, но в България цените на всички медицински дейности са извънредно ниски.
Просто истината е ясна – ние сме на дъното в Европа по % от БВТ, отделяни за здравеопазване – едва 4,6%. Това е голям проблем както за държавните, така и за общинските и за частните болници. Това е голям проблем за цялото общество и за развитието ни като нация. За сравнение, една и съща операция в България, при нас с европейско качество, в Чехия струва (и техните каси я заплащат) 3 пъти по-скъпо, в Германия – 5 пъти, в Швейцария и Съединените щати – над 8 пъти. Така че балонът с доставката на здравеопазване с европейско качество по български цени вече се пука и е добре политиците и новото правителство да видят тази критично важна истина, наред с възстановяване на конкурентната среда, ако искат лекарите и медицинските сестри да остават в България. Трябва също да се подготвим за отварянето на общия медицинския пазар в Европа, защото ако не го направим, и българските пациенти ще използват Терминал 2 с ниско тарифните чужди авиокомпании дори за елементарни медицински интервенции в чужбина.
– В парламента се чу обвинение, че закриват университетската болница „Лозенец”, за да отворят място на здравната карта за новата Ви болница. Така ли е?
– Ами не, никак не е така! Ние сме получили по процедурата пред МЗ одобрение за проекта „Сърце и мозък” София от всички инстанции преди да стане ясно какво ще е бъдещето на „Лозенец” и в документите ясно пише, че има нужда от такава нова многопрофилна болница тук и това е ясно от поне половин година. Както каза министър Стойчо Кацаров – да, познаваме се, в България всички се познаваме, ние сме една шепа хора, но това, че се познаваме с всички експерти в здравния сектор, които в един момент се превръщат в политици, не ни е помогнало да развием инвестиционната си дейност в здравеопазването. Даже ни е попречило. Каквото сме постигнали досега не е поради политици на власт, а въпреки тях. Ние не търсим преференциално отношение, работим по буквата на закона и имаме на своя страна нашата висока квалификация, доволните си пациенти и посветените на кариерата си медици. Аз самият съм декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в Плевен и си давам много ясна сметка от академична гледна точка, че има проблем в „Лозенец”, че от друга страна има проблем с лечението на бебета и деца и че станахме пословични с това, че сме единствената държава в Европа, която няма детска болница. Но не ние диктуваме държавната политика и какво да открива или закрива министерството. А и как може тази болна идея една фалирала болница с около 100 легла, която години наред не може дори да изпълнява щедро отпуснатия ѝ от касата бюджет, да „прави място“ на голяма високотехнологична болница в модерен комплекс с 500 легла? Не се взема туй, дето го няма!
Всички празноглави приказки за „даване и вземане“ трябва да се изоставят и както казах, в реална конкуренция, при която ще отпаднат зле работещите празни черупки – по израза на един начетен анализатор „болниците табелки“ – ще останат новите и качествените. Дано „Лозенец“ се съвземе и се върне към старата си слава на водеща софийска болница – това е възможно без нови субсидии и без плач по площадите. Това, което искам като преподавател, е да направя всичко възможно да задържим нашите студенти да останат в България, а като инвеститор в този сектор – да им създадем територия, на която да лекуват, да работят и да се развиват в условия, еднакви с тези в най-напредналите страни. И затова ще построим следващата си болница в София. Започнахме от Плевен и Бургас, показахме и доказахме какво можем, очакваме пациентите на столицата да се уверят лично, относително скоро, колко много можем да им помогнем по-бързо, по-качествено, при високо удовлетворение.
Източник: Епицентър
