Капитал Здраве: Добри практики в „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас

Високотехнологичните болници „Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас, наричани дворци на здравето, са най-новите попълнения в семейството на Българския кардиологичен институт (БКИ), състоящ се от още 5 специализирани кардиологични болници във Варна, Ямбол, Плевен, Шумен, Велико Търново и 15 медицински центъра в цялата страна. БКИ е създаден през 2007 г. и е част от водещата в страната здравна организация с 30-годишна традиция – „Търговска лига“. Част от нея са фармацевтичният производител „Чайкафарма висококачествените лекарства“, застрахователното дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ и Пенсионноосигурително дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“.

Стереотактичната радиохирургия (SRS) и гама-нож

д-р Румен Лазаров, началник на Отделението по лъчелечение в Плевен

От март 2021 г. над 100 души са се възползвали от възможностите на единствения в България гама-нож – без да се налага да търсят варианти за скъпоструващо лечение в чужбина. Най-демонстративни са добрите резултати при пациенти с метастази в мозъчния ствол, които не подлежат на оперативно лечение, и при пациенти с менингиоми на зрителния нерв – за тях това е единственото лечение, позволяващо запазване на зрението. Нашата клиника предлага и възможности за второ мнение от хабилитиран специалист както в рамките на БКИ, така и от колеги от други европейски и международни центрове, с които работим традиционно. Най-често към нас се обръщат пациенти с онкологични заболявания и мозъчни метастази. Максималният брой метастази, които сме лекували едновременно, е 10, но когато са под 1 см, е възможно да се лекува и по-голям брой. При неонкологичните заболявания най-чести са случаите на менингиоми – доброкачествено заболяване на мозъчните обвивки, което в много случаи се лекува по-добре с радиохирургия с гама-нож, отколкото с операция. Използваме „хирургична“ лъчетерапия за лечение на функционални аномалии и малки мозъчни тумори, т.нар. стереотактична радиохирургия (SRS). С допълнителна сложност са случаите на пациенти, при които се налага повторно облъчване. Такава процедура приложихме наскоро при младо момиче, лекувано два пъти в Турция и още два пъти в България. Проведеното лечение на този изключително комплициран случай беше много успешно. Съвременната радиохирургия отделя все по-голямо внимание на движенията на тялото и органите по време на облъчването, така че лъчелечението да е възможно най-щадящо – при гама-ножа този контрол се осъществява автоматично и при отклонение над 0,5 мм апаратът спира лъчението. Високите технологии и уменията на специалистите ни позволяват да достигнем едно ново ниво прецизност – за планиране на процедури с гама-нож използваме последно поколение магнитен резонанс. Точността при работа с най-модерния в момента линеен ускорител се осъществява чрез 4D скенер и позициониране при тумори, които се движат с дишането. Медицината като цяло, и особено радиохирургията, е силно динамична, затова екипите ни се квалифицират постоянно – в следващите месеци предстои специализация за лечение на тежки треморни състояния. Постоянният научен обмен и прилагането на комплексни решения са от ключово значение в борбата ни с онкологичните заболявания. Все по-често например използваме едновременно лъче- и лекарствено лечение, прилагаме и всички схеми за едновременно и последователно лъчехимиолечение и имунотерапия.

Ендоскопска хирургия на гръбначен стълб

доц. д-р Димитър Харитонов, дм, началник на Клиниката по неврохирургия в Плевен

Ендоскопската гръбначна хирургия е най-иновативният сегмент от цялата гама хирургия на гръбначен стълб. Това е модерна и авангардна оперативна техника, намираща все по-широко приложение при лечението на дегенеративната дискова болест (ДДБ), която от своя страна включва дискова херния, стеноза на гръбначен канал, рецесуална и фораминална стеноза, дегенеративна спинална артропатия, спондилоартрит. ДДБ обхваща изключително широк възрастов диапазон – от 20 до 85 години (в редки случаи засяга и по-възрастни пациенти), и е една от основните причини за временна или постоянна нетрудоспособност. Навременната диагноза и започване на лечение е определящо за резултата. Ежегодно в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен, извършваме между 250 и 300 операции на пациенти с ДДБ. Процентът ендоскопски интервенции се увеличава значително с всеки изминал ден и вече представляват повече от 30% от гръбначната хирургия. Предимствата на ендоскопската хирургия пред конвенционалните открити операции, било то и минимално инвазивни, са ключови – значително по-малка болка за пациента, редуциран стрес за организма, липса на големи разрези, значително по-бързо възстановяване, по-малко постоперативни усложнения и периоперативна кръвозагуба, по-кратко оперативно време, възможност за будна анестезия по време на операцията. С въвеждането на високите технологии в медицината рязко се подобри качеството на образа – работим с HD, 4K образ и дори 8К технологии за визуализация. И към момента единственото болнично заведение, което оперира с апаратура на такова ниво, е МБАЛ „Сърце и Мозък“. Досега сме оперирали над 100 пациенти, предимно с дискова болест и фораминална стеноза. В процес на внедряване е и система за ендоскопска лумбална фузия на Joimax, която ще открие нови възможности в ендоскопската хирургия. Нашият опит отчита редуциране на оперативното време от средно 90 мин. на 45-50 мин., интраоперативна кръвозагуба на практика липсва (в сравнение с минимално инвазивната хирургия), хирургичният разрез е 5-8 мм паравертебрално, проникването в гръбначния канал се извършва през естествени анатомични отвори, без да се нарушават анатомията, стабилността и биомеханиката на гръбначния стълб, като по този начин се елиминират следоперативни инфекции. Пациентите се изправят на крака буквално часове след интервенцията с възстановени комфорт, качество на живот и трудоспособност. Продължителното проследяване на пациентите е част от работата на екипите ни, като досега нямаме данни за ранни или късни постоперативни усложнения.

Кампания „Живот след COVID“ и интегриране на изкуствен интелект в борбата с фамилната хиперхолестеролемия

проф. д-р Яна Симова, дм, изпълнителен директор на БКИ, ръководител на научноизследователската група „Пост-COVID синдром“ и началник на Отделението по кардиология

През последните 14 месеца БКИ помага на една особено уязвима и все по-многобройна част от населението – пациентите с продължаващи оплаквания след преболедуване на COVID-19. Повече от половината от тях имат персистиращи оплаквания месеци и дори години по-късно – т.нар. пост-COVID синдром. Вече знаем, че вирусът уврежда и променя малките съдове, а оплакванията обикновено значително нарушават качеството на живот и възпрепятстват пълноценното връщане към нормалния работен процес. Научноизследователската група на БКИ инициира една от първите в Европа кампании („Живот след COVID“) за дългосрочно и безвъзмездно проследяване ефектите на вируса върху преболедувалите. Натрупахме огромен опит, който споделяме с международната научна общност, и досега сме помогнали на близо 3000 души. Необходимо е всички да разберат за риска не само от вируса, но и от неговите последствия. Важно е преболедувалите също да се ваксинират, тъй като имунитетът при ваксиниране след преболедуване е много по-силен в сравнение с този само след преболедуване.

БКИ участва и в друг иновативен проект – създаване и интегриране на софтуерна програма (изкуствен интелект) за разпознаване и сигнализиране за определени характеристики на фамилната хиперхолестеролемия – наследствено заболяване, което води до агресивна и ранна сърдечно-съдова патология. Проектът е от изключително значение – първо, много често фамилната хиперхолестеролемия остава неразпозната, а навременното лечение значително подобрява прогнозата и удължава живота. Второ, заболяването обикновено протича с тежка форма на сърдечно-съдови атеросклеротични заболявания (инфаркти, инсулти, внезапна сърдечна смърт) на ранна възраст. Трето, достъпно е адекватно, мощно и реимбурсирано от НЗОК лечение при идентифициране на състоянието. Не на последно място, фамилната хиперхолестеролемия е наследствено заболяване, така че поставянето на тази диагноза при един пациент позволява провеждане на каскаден скрининг на неговите роднини по първа линия (включително деца), ранно идентифициране и навременно започване на терапия с цел първична профилактика, т.е. да предотвратим или забавим значително състояния като инфаркт или инсулт.

Максимално щадящи лапароскопска, миниинвазивна и роботизирана хирургия

д-р Владимир Корновски, началник на Отделението по кардиохирургия

Две години след като започна дейност в Бургас, МБАЛ „Сърце и Мозък“ се утвърди като предпочитан избор за пациентите в регионa – с над 1300 осъществени сърдечни операции. От ноември 2021 г. болницата се помещава в собствена новопостроена сграда с 9 надземни и 2 подземни етажа – свръхмодерна структура, оборудвана с най-висок клас апаратура. Отделението по кардиохирургия залага на максимално щадящите за пациента оперативни интервенции като минимално инвазивно аортно клапно протезиране, ендоскопски митрални и трикуспидални интервенции, минимално инвазивен байпас (MIDCAB) и реваскуларизацията на биещо сърце, която е стандарт за клиниката по кардиохирургия (OPCAB). В крак с най-новите практики в световната медицина, от септември 2021 г. при нас интервенциите при изолирана митрална патология и митрална комбинирана с трикуспидална патология се извършват изцяло ендоскопски. Работим с най-висок клас инструментариум и апаратура, включително ендоскопска 3-D камера Einschtein 3.0. Екипът се състои от изключително опитни специалисти и специализанти. По този начин се формират четири самостоятелни, независими екипа, които са напълно взаимозаменяеми и могат да покриват цялата гама кардиохирургични интервенции. В началото на 2022 г. ще заработи уникална за района иновативна роботизирана хирургична система da Vinci X 3D – HD с 4 ръце. Робот асистираната хирургия помага за по-малка кръвозагуба, по-малка травма, по-бързо възстановяване и връщане на пациента към ежедневните му активности и работоспособност. Предстои да интегрираме този „златен стандарт“ в кардиохирургията, но и в работата на други отделения като урология, коремна и гръдна хирургия.

Материалът е публикуван в декемврийския брой на Капитал Здраве и в онлайн изданието.