Лекари, пациенти, правозащитници и болници внасят декларация срещу лимитите в здравеопазването
Националната кръгла маса „За реформи и здравеопазване без ограничения” обедини съсловието с призив за незабавна проверка на надлимитната дейност на болниците и заплащане на реално извършеното от тях лечение на пациенти
Институциите незабавно да предприемат необходимите мерки за проверка и изплащане на цялата изработена надлимитна дейност на лечебните заведения за 2015 г. Около това се обединиха участниците в Национална кръгла маса За реформи и здравеопазване без ограничения, която се проведе днес в Шератон. Форумът прие декларация, която ще бъде внесена още днес в Президентството, Народното събрание, Министерски съвет, Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването, Надзорния съвет на НЗОК, Управителния и Националния съвет на БЛС, Националния омбудсман.
„Не приемаме и няма да приемем в бъдеще дейността на лечебните заведения да се лимитира и по този начин се ограничават правата на пациентите за достъп до навременно и качествено лечение“. Така започва декларацията, под която подписите си сложиха Центърът за защита на правата в здравеопазването, Федерация „Български пациентски форум” и Българската асоциация за закрила на пациентите, Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници, както и директори на над 30 болници. Участниците се обявиха против нормите, които водят до административно закриване на лечебни заведения, принудително сливане и налагането на административни ограничения пред изграждането на нови болници. Според тях успехът или неуспехът на едно лечебно заведение трябва да зависи изцяло от това дали пациентите са доволни или не от предоставеното им лечение.
„Настояваме държавата да възстанови прилагането на принципа „финансирането следва пациента”, както и да създаде необходимите правила за ефективен и обективен контрол от страна на институциите, но и на самия потребител на медицински услуги, над качеството на медицинската дейност”, се казва още в декларацията.
Според справка на касата, предоставена на Лекарския съюз, от март до юли болниците са извършили надлимитна дейност за 31.8 млн. лева, която в края на годината се очаква да достигне 60-65 млн. лева. В писмо до НЗОК председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев посочва, че изпълнителите на медицинска помощ се превръщат в “безплатни донори на здравната система“. От съсловната организация припомнят и съдебната практика досега, която показва, че в крайна сметка НЗОК ще трябва да плати извършената от болниците дейност заедно с начислените лихви.
Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) заяви, че всички са съгласни, че в момента системата не е добре и се нуждае от промени, но той е скептичен дали предприетите реформи ще доведат до желания резултат. “Здравната система ще бъде най-добре, когато на нея се гледа като на пазар, предлагащ бизнес услуги, а не като администрация“, коментира той .
Председател на Националното сдружението на частните болници д-р Явор Дренски коментира, че лимитите правят точно обратното на това, което правителството твърди, а именно, че реформата работи в полза на по-качествено и комплексно лечение. “Пациентът отива в болницата, където му казват, че не могат да го приемат, защото спазват ограниченията. Той се връща вкъщи и чака да го приеме точно този лекар в тази болница, която си е избрал, а същевременно заболяването му се влошава и лечението се оскъпява. Лекарите започват да губят доверие в системата и мотивация. С тази реформа се постига по-скъпо лечение, а не по-добро качество”.
От своя страна Иван Димитров – председател на Федерация Български пациентски форум изтъкна, че популистките заявления на политиците, че рестриктивната политика е в интерес на пациентите не е вярно. „Когато се предприемат реформи в здравеопазването, редно е да се чуе гласът и на пациентите и на съсловните организации“, каза още Димитров.
„Ако някой краде чрез клинични пътеки, това трябва да бъде проконтролирано и установено от НЗОК“, заяви адв. Пламен Таушанов, председател на БАЗП и припомни, че порочният кръг за генерирането на надлимитна дейност се дължи на заложените дефицити в бюджета на касата през последните години.
Различна гледна точка към фиксираните бюджети изрази д-р Радко Велков от Сдружението на общинските болници, като според него „състоянието на здравеопазването е следствие не само на финансови, но и на управленски, нормативни и морални лимити“.
„Необходима е спешна дискусия по същество бюджета за здравеопазване за 2016“, заяви представителя на Надзорния съвет на НЗОК Григор Димитров. Като работодател представителят на КРИБ в надзора бе категоричен, че лимитите не са начинът за управление на която и да било дейност.
Председателят на другата работодателска асоциация на форума АИКБ Васил Велев изрази своите наблюдения, че в системата няма съгласие каква да бъде реформата, но промени са необходими. Той предложи дебатът по темата да бъде внесен чрез работодателите в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Участниците в кръглата маса също така смятат, че държавата трябва да се погрижи за повишаване на събираемостта на здравните вноски, както и заплащането на пълния й размер. Настоява се и за увеличаване на процента от БВП за здравеопазване, който се отделя от бюджета. Те обявяват, че приемат изцяло заявеното намерение на правителството за осигуряване на комплексно лечение, но същевременно отбелязват, че то не се осигурява само чрез обедняването на структури, а и чрез организационни и финансови механизми.
Вижте целия текст на декларация тук.
